http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=216356
25. анонимен - читателка
28.07 16:17
Благодаря,
Провокира ме, но единственото което ще напиша, е че винаги, когато се нуждая от разбиране или търся отговор, се обръщам към разказите ти. И винаги си успявал да ми покажеш посока!
Така че аз ти благодаря, че ме намери!
Твоя вярна читателка Мария
27. cefulesteven - анонимен - Благодаря ти
28.07 16:52
Усмивки, Слава...
28. cefulesteven - 25. анонимен - читателка
28.07 16:54
А ти сега ме правиш уверен, че вървя във вярната своя посока:))))
Благодаря ти.
29. анонимен - Благодаря ти! Докосваш сърцето ми,
29.07 17:42
Благодаря ти! Докосваш сърцето ми,
30. анонимен - Чета блога ти от седмица, а усеща...
29.07 17:49
Чета блога ти от седмица, а усещането е, че винаги съм те познавала. Четеш мислите ми, докосваш сърцето ми, разпалваш желанията ми. Благодаря ти, че те има защото в самотата си не съм сама. И намирам отговорите в това, което пишеш. Никога не се отказвай от това, което имаш - думите, защото са вълшебство. :))))
31. cefulesteven - 29. анонимен -
29.07 17:50
И ти моето, нищо, че не знам коя си:)
Чувствата пишат, напливи които не познавам...
Но са прекрасни.
32. cefulesteven - 30. анонимен
29.07 17:52
Докато те чувствам някъде отвъд - в непознатото, докато имам усещането, че те има, че се нуждаеш от думите ми и да искам не мога, не мога да спра да пиша.
33. анонимен - Да, щастието не може да бъде срав...
29.07 19:16
Да, щастието не може да бъде сравнимо, но е истинско, когато бъде споделено...:))))
34. cefulesteven - 33. анонимен
29.07 19:27
Самотата е приятен събеседник, но не сме действителни в компанията й.
;)
35. анонимен - Аз съм чувство, усещане, страст, ...
29.07 21:02
Аз съм чувство, усещане, страст, желание, похот, нежност, свобода, мълчание...
Аз съм просто стрък трева...но така ми се иска да съм цвете от поляна с диви цветя...
Такова е усещането, когато чета нещата ти. Страхотно е!
36. cefulesteven - анонимен - Аз съм чувство, усещане, страст, ...
29.07 21:20
Сякаш надничам измежду листаците в гората, край поляната която си и едновремено на която си легнала сред стръковете, и едно диво цвете едва докоснала с пръсти. Очите ми сякаш са стотици и те виждам от стотици ъгли едновремено.
Красива е картината.
И живота.
37. анонимен - Разтърсващо...
11:46
Дръзко, силно, безцеремонно нахлуваш в безспирно лутащата се в търсене на равновесие моя душа...Провокираш безпощадно...докато обладаваш емоциите и си играеш с хладното любопитство на естествоизпитател...и като че ли не остава много място за съмнение...ти си липсващото звено в хаотичния ми вътрешен свят.
Има те...и това е достатъчно.
Благодаря ти!
38. cefulesteven - 37. анонимен
11:49 Самият аз щях да съм хаотично, ако не намирах място в Хаоса ти, Божественият, този който е и преди олимпийските богове.
Моля, имайте малко милост към бедния поет-белетрист!
dan
30.07.2008 18:58
30.08.2008 01:18
